EP644 - Фуко [Несигурности] [Vox Nihili със Стоян Ставру]

Ratio Podcast

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/ Любомир Бабуров, Антоанета Колева и Стоян Ставру обсъждат: - Защо Фуко? - Какво представлява паноптикумът и интериоризацията на властта? - Има ли нещо повече от… печеното пилешко? - Как работят желанията? - По какъв начин можем да оттласнем по-далеч границите на свободата си? - Могат ли да ни държат със собствените ни права? - Какво общо имат кукичките с Фуко? - Секси ли е сексуалността? - Как се управляват удоволствията? - Трябва ли да бъдем подозрителни към себе си? - Що за воля е „волята за знание“? - Какво се крие зад понятия като дискурс, епистема, археология…? - Добре ли е да знаем? - Какво случва, когато спрем да казваме истината? - Как представата ни за западната субективност е свързана с идеите на Фуко? - За какво си струва да разговаряме и да четем? Добре дошли в света на Мишел Фуко! Благодарение на неговия преводач и наш гост – Антонета Колева, Фуко е достъпен на българския читател в огромна част от своите произведения. Фуко е един от най-ярките мислители на 20-и век, който ни кара да виждаме света не като даденост, а като конструиран ред от практики, дискурси и механизми на власт. Това, което приемаме за естествено – нашите желания, идентичности, дори самата истина – е исторически формирано. Властта не действа само чрез забрани и наказания, а чрез дисциплина и наблюдение, които интериоризираме. Дисциплината не е насилие, а технология на подчинение, която ни прави „нормални“. Нашите желания са регулирани от социални практики, формирани от дискурси, които ни казват какво е допустимо, кое е здравословно, какво е желано и какво е опасно. Властта не е срещу удоволствието – тя го управлява. Фуко ни призовава не просто към разобличаване на властта, а към експеримент с границите на нашата свобода. Възможно е да живеем различно, да разширим формите на удоволствие и истина, които обитаваме. Но за да го направим, трябва да подложим на съмнение не само институциите, които ни управляват, но и самите себе си. Волята за знание – онзи стремеж да категоризираме и подреждаме света, е не само научен проект, но и механизъм на властта. Истината не е нещо, което откриваме – тя е нещо, което произвеждаме и чрез което се управляваме. Затова е важно да разпознаваме как властта действа не там, където я очакваме, а там, където изглежда най-естествена – в нашите мисли, желания и идентичности. Гледайте и на видео: https://youtu.be/WCcalRe2dIg За госта Антоанета Колева е директор на Издателска къща "KX – Критика и хуманизъм" от 1995 г. Тя е философ по образование (Софийски университет „Св. Климент Охридски”), специализирала е съвременна философия, превод, издателски и културен мениджмънт. Превела е над 20 от най-важните книги на съвременната френска хуманитаристика (постструктуралистка и постмодерна вълна). Автор е на текстове, публикувани на български, английски, френски и немски език – текстове върху наследството на Мишел Фуко, върху проблеми на превеждането и консистентното публикуване на елитарна хуманитаристика днес, върхупо-широки културни процеси и проблеми. Съставител на сборници и специални броеве на хуманитарни списания по същите теми, участник в международни конференции и издания. Антоанета Колева е инициатор на експериментални проекти за нестандартни типове представяне на хуманитаристика чрез промяна на нагласата на младежки публики и активното им въвличане в процеса на промотиране на книги. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име VoxNihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Допълнителни бележки към епизода: podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-220/